![]() |
Гакудо Такада Сенсей |
Придобива степените
Иайдо Ренши през 1962г.
Иайдо Кьоши 8-ми дан Мусо Шинден Рю и Менкьо Кайден през 1975г.
Иайдо Ханши - 1996г.
Иайдо 9-ти дан - 2001г.
Иайдо 10-ти дан - 2004г.
Понастоящем е ръководител на Юшингиджуку Такада Доджо и президент на Нипон Иайдо Кьокай,
10-ти дан Иайдо Ханши и двадесети ръководител на школата Мусо Шинден Рю.Преподава иайдо извън Япония от 1986 година,предимно в Скандинавия (Швеция и Финландия),а по-късно и в Естония,Латвия и България.
Носител на степени и в:
"За да разберете кой съм аз - Такада Гакудо,ще ви разкажа за моят учител Мацуо Кенпу.Началото на неговият път води до епохата на самураите.
Мацуо Кенпу бил роден на остров Кюшю а години по-късно станал учител по бойни изкуства на клана Курода.
В сравнение с другите кланове,Курода притежавали 15 пъти повече земя.Според тогавашните мерки,Курода притежавали 600 единици земя,докато останалите имали около 40.Клана Курода както всички други изплащали заплатите в коку (старa японска единица за обем измерван в ориз, 1 коку = 278.3 литра) .Средната годишна заплата на редови самурай била около 200 коку,докато при Курода тя била 400 коку.
През 1916 година,ерата Тайшо,Мацуо Сенсей напуснал Кюшю с желанието да стане първият майстор по иайджуцу. В онези времена да станеш първокласен майстор изисквало владеенето на всички 18 самурайски изкуства.Сред тях било и нинджуцу (изкуство за боравене с дълъг меч наречен чьо-то) ,сходно на иайджуцу. Преди Мацуо Сенсей да добие известност,най-разпространените в Япония бойни изкуства били джуджуцу и джудо. Мацуо Сенсей имал намерение да издигне иайдо до първото национално бойно изкуство.
Той имаше много специални умения.Например успяваше да се задържи изправен върху два меча с обърнати нагоре остриета,без да се нарани.Друго известно негово умение беше изключително точният му разрез с катана.Способен бе да спре разреза точно върху кожата на човек,без да го пореже.Тези демонстрации бяха излъчени от националната телевизия.Като по - млад,наблюдавайки Мацуо Сенсей си мислех ,че никога няма да достигна неговото ниво.Имал съм късмета да бъда свидетел на подобна демонстрация,на която не бих повярвал,ако не я бях видял със собствените си очи.
С катаната си Мацуо Сенсей сряза наполовина дайкон(вид японска ряпа) поставена върху корема на човек.Погледнато от близо се виждаше че дори космите по корема на човека бяха срязани,но по кожата нямаше и драскотина.Тези демонстрации съм виждал,но има истории за невероятните му способности,разказвани преди да бъда роден.Сред уменията му беше както вече споменатото спиране на меча,което принадлежи на нинджуцу, също и майсторското умение по ходжьоджуцу или изкуството на вързване и освобождаване от различни видове възли.При демонстрации на това си умение обикновено Сенсей се освобождаваше от примките зад параван,което не позволяваше да видим как точно се прави,но веднъж той ми показа как ръката му може да се извие срещу китката и обясни,че с такава гъвкавост са нужни няколко движения за да се освободи от въжетата.
Изглежда след като съм имал такъв учител,аз съм последният представител на такава линия.В онези времена Япония беше във война с Китай в Манджурия.Мацуо Сенсей замина да преподава бойни изкуства на войниците за да държи морала им висок.Той не участвал активно в боевете,а давал насоки на войниците.През 1945 година когато Япония изгуби Втората световна война,Мацуо Сенсей напусна инструкторския пост.Според него причината поради която Япония изгубила войната,била че войниците не следвали неговите съвети или тотално ги забравили.Чух че след войната той започнал да обучава американци.През 1954г. когато окупацията приключи,Япония стана свободна държава.През войната буджуцу имаше практичен характер,след войната това се промени и публичните демонстрации бяха разрешени.Вече всеки свободно можеше да изучава и практикува различни форми на буджуцу.Много от тях се развиха като спортове.Джудо,карате и кендо се развиха в тази насока.Иайдо също би могло да развие собствена градираща система ,както в кендо, и да добие по-състезателен характер,но майсторите по иайджуцу решиха че това няма да бъде пътя на иайдо.Иайдо е различно от състезателните практики,в него човек не се състезава за точки ,но не и точно медитация.
Началото на моя път.
Когато бях на 11-годишна възраст,започнах да тренирам Кендо.Съпругът на по-голямата ми сестра беше национален шампион по Кендо,държеше 3-ти дан и той ме запали по кендо.Да вземеш степен преди падането на окупацията беше доста по-трудно отколкото днес.Учителят ми по кендо беше придобил степените си по време на войната и може да се каже,че нивото му беше доста по-високо отколкото съответстващото му в днешната система.За първи път посетих тренировка по иайдо за да усъвършенствам уменията си в кендо.На една от тренировките Мацуо Кенпу ми даде иайто(затъпена катана за тренировки) и каза "Тренирай с това". Понеже беше заповед,аз продължавам да тренирам с него и досега.Преди 55 години,Мацуо Кенпу получи писмо от ръководителя на школата Мусо Шинден Рю - Накаяма Хакудо,с което му се даваше право да преподава иайдо.Аз лично съм виждал това писмо.В годината в която американските войски напуснаха Япония,аз започнах тренировки по иайдо и напуснах тези по кендо.
Историята е дълга как най-накрая намерих пътя към иайдо.
Като малък имах проблеми със слуха.Ходих в нормално училище и децата там не знаеха за този проблем.Някой от старите ми съученици все още не знаят за него.Тогава често се чудех каква е целта в живота ми.Когато бях на 13 прочетох книга за двама самураи,които се сражавали един с друг а практикували свои собствени стилове.В тази книга много ми допадна следната мисъл :
"Когато си избрал един определен път,трябва да продължиш по него.Ако не съществуваше смъртта,човек може да върви по този път вечно."
В този момент разбрах че пътят на меча е моят път.Тази книга ме убеди да практикувам иайдо.Автора на книгата,Хисаши Нома,бил велик майстор в Кендо,той държал най-високата степен 6-ти дан,и участвал в престижният Императорски турнир.Хисаши Нома бил на 33 години когато починал.Споменатата книга написал когато бил на 26.Аз съм доста по-стар отколкото той някога е бил,но думите на този млад човек "Пътят ти е безкраен.",още са живи в мен.Синът на Хисаши Нома също станал писател и публикувал няколко книги с издателство "Коданша".В една от неговите книги може да откриете история за малко глухо момче на име Такада Гакудо.Тази книга съдържа много интересни истории.Една от тях разказва за известния Цукахара Бокуден.
В разказа Бокуден вървял по някакъв път и скоро срещнал кон,който мирно си пасял,застанал в средата на пътя с гръб към Бокуден.Той решил да потърси друг път за да заобиколи коня.В този момент непознат самурай се задал по пътя зад коня.Той погледнал животното и го подминал.Всичко било видяно от друг човек,който по-късно попитал Бокуден защо просто не подминал коня.Бокуден отговорил:
"Не исках да рискувам.Ако случаен камък изпод сандалите ми удари коня,той ще се уплаши и ситуацията ще се промени много бързо.Да забележиш опасността и да я пренебрегнеш е глупост."
В заключение бих искал да кажа - Бушидо трябва да държи ума спокоен и стабилен,да затвърждава уменията,да дава смелост и да предотвратява злите намерения."
Преведено от английски по записки на Ани Каговере и Ану Пирисилд,27.10 2006,Талин,Естония.
Носител на степени и в:
- Кендо - Кьоши ,7-ми дан ( Zen Nihon Kendō Renmei )
- Джюкендо- Кьоши, 6-ти дан ( Zen Nihon Jūkendō Renmei )
- Хозойн Рю Соджуцу - Кьоши,8-ми дан
- Мугай Рю Иайдо - Менкьо Кайден
- Араки Рю Нагамакиджуцу - Кьоши,7-ми дан
- Араки Рю Иайдо
- Ягю Рю Тесенджуцу - Кьоши,6-ти дан
- Ягю Рю Кусаригамаджуцу - Кьоши,6-ти дан
- Кейшичо Рю - Сейшихан
- Танкендо - 5-ти дан - ( Zen Nihon Jūkendō Renmei )
- Оно-ха Хоки Рю Иайдо - Менкьо Кайден,2-ри Соке
- Шинто Мусо Рю Джоджуцу
- Курода Рю Шурикенджуцу
- Айкидо
- Джуджуцу
"За да разберете кой съм аз - Такада Гакудо,ще ви разкажа за моят учител Мацуо Кенпу.Началото на неговият път води до епохата на самураите.
Мацуо Кенпу бил роден на остров Кюшю а години по-късно станал учител по бойни изкуства на клана Курода.
В сравнение с другите кланове,Курода притежавали 15 пъти повече земя.Според тогавашните мерки,Курода притежавали 600 единици земя,докато останалите имали около 40.Клана Курода както всички други изплащали заплатите в коку (старa японска единица за обем измерван в ориз, 1 коку = 278.3 литра) .Средната годишна заплата на редови самурай била около 200 коку,докато при Курода тя била 400 коку.
През 1916 година,ерата Тайшо,Мацуо Сенсей напуснал Кюшю с желанието да стане първият майстор по иайджуцу. В онези времена да станеш първокласен майстор изисквало владеенето на всички 18 самурайски изкуства.Сред тях било и нинджуцу (изкуство за боравене с дълъг меч наречен чьо-то) ,сходно на иайджуцу. Преди Мацуо Сенсей да добие известност,най-разпространените в Япония бойни изкуства били джуджуцу и джудо. Мацуо Сенсей имал намерение да издигне иайдо до първото национално бойно изкуство.
![]() |
Мацуо Кенпу Сенсей |
Той имаше много специални умения.Например успяваше да се задържи изправен върху два меча с обърнати нагоре остриета,без да се нарани.Друго известно негово умение беше изключително точният му разрез с катана.Способен бе да спре разреза точно върху кожата на човек,без да го пореже.Тези демонстрации бяха излъчени от националната телевизия.Като по - млад,наблюдавайки Мацуо Сенсей си мислех ,че никога няма да достигна неговото ниво.Имал съм късмета да бъда свидетел на подобна демонстрация,на която не бих повярвал,ако не я бях видял със собствените си очи.
С катаната си Мацуо Сенсей сряза наполовина дайкон(вид японска ряпа) поставена върху корема на човек.Погледнато от близо се виждаше че дори космите по корема на човека бяха срязани,но по кожата нямаше и драскотина.Тези демонстрации съм виждал,но има истории за невероятните му способности,разказвани преди да бъда роден.Сред уменията му беше както вече споменатото спиране на меча,което принадлежи на нинджуцу, също и майсторското умение по ходжьоджуцу или изкуството на вързване и освобождаване от различни видове възли.При демонстрации на това си умение обикновено Сенсей се освобождаваше от примките зад параван,което не позволяваше да видим как точно се прави,но веднъж той ми показа как ръката му може да се извие срещу китката и обясни,че с такава гъвкавост са нужни няколко движения за да се освободи от въжетата.
Изглежда след като съм имал такъв учител,аз съм последният представител на такава линия.В онези времена Япония беше във война с Китай в Манджурия.Мацуо Сенсей замина да преподава бойни изкуства на войниците за да държи морала им висок.Той не участвал активно в боевете,а давал насоки на войниците.През 1945 година когато Япония изгуби Втората световна война,Мацуо Сенсей напусна инструкторския пост.Според него причината поради която Япония изгубила войната,била че войниците не следвали неговите съвети или тотално ги забравили.Чух че след войната той започнал да обучава американци.През 1954г. когато окупацията приключи,Япония стана свободна държава.През войната буджуцу имаше практичен характер,след войната това се промени и публичните демонстрации бяха разрешени.Вече всеки свободно можеше да изучава и практикува различни форми на буджуцу.Много от тях се развиха като спортове.Джудо,карате и кендо се развиха в тази насока.Иайдо също би могло да развие собствена градираща система ,както в кендо, и да добие по-състезателен характер,но майсторите по иайджуцу решиха че това няма да бъде пътя на иайдо.Иайдо е различно от състезателните практики,в него човек не се състезава за точки ,но не и точно медитация.
Началото на моя път.
![]() |
Такада Сенсей |
Историята е дълга как най-накрая намерих пътя към иайдо.
Като малък имах проблеми със слуха.Ходих в нормално училище и децата там не знаеха за този проблем.Някой от старите ми съученици все още не знаят за него.Тогава често се чудех каква е целта в живота ми.Когато бях на 13 прочетох книга за двама самураи,които се сражавали един с друг а практикували свои собствени стилове.В тази книга много ми допадна следната мисъл :
"Когато си избрал един определен път,трябва да продължиш по него.Ако не съществуваше смъртта,човек може да върви по този път вечно."
В този момент разбрах че пътят на меча е моят път.Тази книга ме убеди да практикувам иайдо.Автора на книгата,Хисаши Нома,бил велик майстор в Кендо,той държал най-високата степен 6-ти дан,и участвал в престижният Императорски турнир.Хисаши Нома бил на 33 години когато починал.Споменатата книга написал когато бил на 26.Аз съм доста по-стар отколкото той някога е бил,но думите на този млад човек "Пътят ти е безкраен.",още са живи в мен.Синът на Хисаши Нома също станал писател и публикувал няколко книги с издателство "Коданша".В една от неговите книги може да откриете история за малко глухо момче на име Такада Гакудо.Тази книга съдържа много интересни истории.Една от тях разказва за известния Цукахара Бокуден.
В разказа Бокуден вървял по някакъв път и скоро срещнал кон,който мирно си пасял,застанал в средата на пътя с гръб към Бокуден.Той решил да потърси друг път за да заобиколи коня.В този момент непознат самурай се задал по пътя зад коня.Той погледнал животното и го подминал.Всичко било видяно от друг човек,който по-късно попитал Бокуден защо просто не подминал коня.Бокуден отговорил:
"Не исках да рискувам.Ако случаен камък изпод сандалите ми удари коня,той ще се уплаши и ситуацията ще се промени много бързо.Да забележиш опасността и да я пренебрегнеш е глупост."
В заключение бих искал да кажа - Бушидо трябва да държи ума спокоен и стабилен,да затвърждава уменията,да дава смелост и да предотвратява злите намерения."
Преведено от английски по записки на Ани Каговере и Ану Пирисилд,27.10 2006,Талин,Естония.
Няма коментари:
Публикуване на коментар